all-truffles.com

Трюфелите, които можете да
намерите при нас

Белият трюфел (Tuber magnatum)

Белият трюфел (Tuber magnatum) е най-редкият и съответно най-цененият трюфел от всички видове на тази гъба. Те са много, много редки и е с много кратък сезон: от 10 септември до 31 декември, според региона. Ароматът им е изключително силен, а големината му варира от тази на лешник до тази на юмрук.

Има гладка повърхност, леко кадифена, от бледо охра до тъмно сметаново или зеленикаво. Неговата вътрешност е по-тъмна, бежово- червеникаво- кафява, с тънки бели ивици.

Tuber magnatum
Tuber aestivum

Тубер аестивум (летен трюфел)

Най-разпространеният, най-често срещаният и количествено най-експлоатираният вид ядлив трюфел в България. Разпознава се лесно по комбинацията от едри, пирамидални брадавици, кафява глеба кръстосана от тънки, белезникави жилки и миризма.

Състои се от перидий (обвивка) и глеба (вътрешност). Плодното тяло е плътно и твърдо с особена, сложна и проникваща миризма, която се усилва със зреене.

Вкусът е приятен, подобен на лешник. Tuber aestivum се причислява към „черните трюфели“ поради черния цвят на перидия.

Tuber uncinatum

Смята се за близък, но отделен вид от тубер аестивум тъй като той плододава през студените месеци (есен и зима) вместо през лятото и има различни миризма и вкус. У нас това е вторият по разпространение зимен трюфел, който при по-меки зими се намира от септември до март.

При подходящи условия достига размери до 400 грама. Ароматът му е най-близък до този на Тубер Меланоспорум – най-скъпият от черните трюфели. Тубер унцинатум е с отлични вкусови качества, траен е, може да се съхранява до 20 дена в плюсова камера.

Tuber uncinatum
Tuber mesentericum

Tuber mesentericum

Tuber mesentericum – има черни плодни тела с брадавици като при T. aestivum. Глебата е тъмнокафява и пронизана с по-редки и по-дебели жилки.

Набира се през есента и зимата. Въпреки, че вкуса му е наистина натрапчив и горчив, този трюфел оправдава очакванията в някои разнообразни ястия.

Тубер брумале - черен трюфел

Разпространен в много държави в нашия климатичен пояс.

Той е с черни брадавички отвън, почти кръгла форма.Сърцевината му е сива или кафява, с големи мраморни шарки и има аромат на ядки. Може да се откри в по-голямата западна и централна част на България като Стара планина, Странжа и Родопи.

Развитието му е от края на август до март месец при по-мека зима.

Tuber Brumale
Tuber borchii

Тубер борчи

Външната повърхност е гладка, а цветът може да варира между бяла охра и тъмно оранжево. Вътрешната част е червеникаво-кафява с бели вени. Миризмата е силна и приятна и напомня на чесън. Размера варира от грахово зърно до орех.

Манатарка (Boletus)

Този вид гъби са широко разпространени по горите на България и сред тях са различните видове масловки, брезовки и др. Особено ценена е обикновенната манатарка.

Този вид гъби се срещат най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Гъбите от този род  дават сравнително едри, понякога огромни тела. Расте през лятото и есента.

Манатарка
Смръчкула

Смръчкула (Morchella esculenta)

Вид ядлива, торбеста гъба от род Morchella.

Среща се в разнообразни местообитания: овощни градини, храсталаци, речни корита, места край пътища и пътеки, в гори и техните покрайнини. Има разнообразна форма и е обикновено нагънато и разширено в основата. Притежава бял до кремав цвят.

Плодни тела се намират и около умиращи и наскоро умъртвени дървета. Плод дава през пролетта, главно през месеците април и май.

Пачи крак (Cantharellus cibarius)

Вид базидиева гъба. Обозначава се още с имената жълтурка, лаберка и дивисилка. Обикновеният пачи крак (Cantharellus cibarius) се научава лесно от гъбарите.

Притежава характерни жилки, които се спускат надолу по пънчето. Цветът е сходен с този на патешки крака и обикновено оцветява плодните тела цялостно.

Гъбата расте през пролетта, лятото и есента в широколистни и иглолистни гори, като плододава и в сравнително по-сухо време. Среща се в горска шума, горски поляни и в мъх, но винаги наблизо растат живи дървета.

Пачи крак
Майската гъба

Майската гъба

Майската гъба, наричана също челадница, орисница или пролетна миризливка (Calocybe gambosa), е вид ядлива базидиева гъба от семейство Lyophyllaceae. В ранна възраст е полукълбовидна, понякога леко конична, с подвит навътре ръб, а в напреднала възраст е плоска, понякога вълновидно нагъната.

Месото е плътно, бяло, има силен мирис на брашно и е приятно на вкус. Расте в покрайнините на широколистни и иглолистни гори, в храсталаци, по пасища, ливади и паркове около населените места. Среща се в кратък период през пролетта.

Майската гъба е една от няколко вида гъби, които се събират и изкупуват с комерсиална цел у нас.